Темата за Хепатит Е остава актуална и в наши дни, тъй като всяка година има около 20 милиона инфекции с вируса на Хепатит Е (HEV) в световен мащаб, което води до около 3,3 милиона симптоматични случая на заболяването. HEV се разпространява до голяма степен на запад и е свързан с няколко чернодробни (hepatic) и нечернодробни (extrahepatic) заболявания. HEV има инкубационен период от около 5-6 седмици и в зависимост от генотипа преминава асимптоматично или с развитие на симптоми. Инфекциите с HEV от генотип 1 и 2 се разпространяват чрез замърсена вода и са причинители на епидемии в тропиците (Африка, Мексико и др.). Най-често се замърсяват цели водоизточници, което води до локални епидемии и създаване на огнища на болестта. Инфекциите с генотип 3 и 4 са зоонозни заболявания и се предават главно чрез необработено месо в индустриализираните страни.
Клиничният ход на тези инфекции се различава: инфекцията с генотип 1 и 2 може да причини остро заболяване и да доведе до остра чернодробна недостатъчност (ALF – Acute liver failure) или остра хронична чернодробна недостатъчност (ACLF – Acute/Chronic liver failure). По-голямата част от HEV генотип 3 и 4 инфекциите, имат клинично асимптоматичен ход и рядко водят до остра при хронична чернодробна недостатъчност при възрастни хора или пациенти с други чернодробни заболявания. Пациентите на имуносупресираща терапия, заразени с генотип 3 или 4, могат да развият хроничен хепатит Е, който може да доведе до животозастрашаваща цироза. При голяма част от инфектираните с HEV се наблюдава пълно възстановяване, като по-тежките случаи са сравнително малко и се равняват на едва 1%.
Първите случаи в България са диагностицирани през 1995 г. От тогава са направени редица проучвания за клиничните особености на тази инфекция. В страната не се наблюдава епидемично разпространение на този вирус, като клинично проявените случаи са малко и в по-висока възраст (предимно над 40 год.). През последните години бе извършено проучване на дела на хепатитните вирусни инфекции. Установено е, че голяма част от тях (44%) се дължат на хепатитния Е вирус. Тези данни убедително показват, че в България преобладава инфекция с HEV, която няма връзка с хиперендемичните области на Земята.
HEV не е клинично различим от останалите видове хепатит, затова диагноза може да се постави само след провеждане тестове като:
- тестове за антитела (IgM, белтъци в човешката кръв), които осигуряват изключването на хепатит А и В като възможни варианти;
- PCR тестове, служещи за откриване на РНК вируса на хепатит Е в кръвта или изпражненията се провеждат в страни, където HEV се среща рядко или в случаи на хронична хепатитна инфекция.
Няма одобрена специфична терапия за лечение на остри или хронични инфекции с HEV GT -3 и -4, която да промени хода на заболяването, тъй като то обикновено се самоограничава. Най-важно е да се спазва диета, богата на протеини и бедна на мазнини и да не се приемат излишни медикаменти като парацетамол или лаксативи. В някои ситуации се предприема и лечение с интерферони или антивирусни лекарства. Доказано е, че употребата на рибавирин е безопасна и ефективна при повечето пациенти. Въпреки това при приблизително 15% от хронично заразените с HEV пациенти излекуването не е възможно.
Разбирането ни за инфекцията с Хепатит Е през последното десетилетие се промени напълно. Въпреки че, все още има пропуски в знанията, изследователите работят усилено, за да отговорят на въпросите и човешката популация да се пребори с инфекциозното заболяване.
