Говеждият мастит е възпалителен отговор на вимената тъкан в млечната жлеза, причинен поради физическа травма или инфекция с микроорганизми. Счита се за най-често срещаното заболяване, водещо до сериозни икономически загуби в млечната промишленост поради намален добив и лошо качество на млякото.
Подобряването на санитарните условия, като добра хигиена при доене, дезинфекция, както и поддръжка на доилни машини представляват общите мерки за предотвратяване на нови случаи на мастит, но лечението на активна маститна инфекция зависи главно от антибиотици. Широката им употреба обаче повишава опасенията за появата патогени резистентни на антибиотици и поради тази причина млечната промишленост намалява употребата на антибиотици. Активно се търсят алтернативни терапии за превенция и лечение на говежди мастит и по-специално – естествени продукти от растения и животни.
Говеждият мастит може да бъде класифициран в 3 класа въз основа на степента на възпаление и това са: клиничен, субклиничен и хроничен мастит. Клиничният мастит е лесно откриваем тъй като има видими аномалии, вимето е червено и подуто, както и наличие на треска при животните. Млякото изглежда водно, с люспи и съсиреци. Субклиничният мастит няма видими аномалии, но производството на мляко намалява. Загубата при субклиничен мастит е трудно да се определи количествено, но експертите съобщават, че тя представлява повече финансови загуби, отколкото клиничните случаи. Хроничният мастит е възпалителен процес, който продължава няколко месеца, с обостряния, които настъпват на нередовни интервали.
Има няколко рискови фактора, за които е известно, че са свързани с честотата на говежди мастит, които играят значителна роля: патогени, гостоприемници и фактори на околната среда.
Въпреки факта, че използването на антибиотици остава основна стратегия за лечение, опасенията за появата на патогени, устойчиви на антибиотици, непрекъснато се увеличават. Използват се антибиотици, като пеницилин, ампицилин, тетрациклин, гентамицин и др. Въпреки цената, прекомерната употреба и злоупотребата на антибиотици при лечението води до проблеми за млечната индустрия. Наличието на остатъци от антибиотици в млякото също е обезпокоително. Млякото, получено по време на антибиотичното лечение, след изчакване, не трябва да се консумира от потребителя поради риска от алергии и лекарствена резистентност, причинени от остатъци от антибиотици.
Ваксинирането на крави може да се счита за превантивно лечение на мастит в стадата. Повечето ваксини са предназначени за Staph. aureus, Strep. agalactiae и E. coli. Както бе споменато, маститът се причинява от редица различни бактериални патогени, следователно липсата на ефикасност на ваксините може да се дължи и на мулти-етиологичната природа на говеждия мастит. Не само мястото на инфекция в млечната жлеза варира при различните бактериални щамове, но и техните вирулентни характеристики и имуногенни способности също могат да бъдат различни. Следователно, независимо от вида на ваксината, самата ваксинацията не е ефективна за предотвратяване на мастит, особено при млечни стада, които имат висок процент на мастит. Ваксинацията трябва да бъде съчетана с други контролни процедури, като хигиенно доене, лечение с антибиотици, тестване на животните и отстраняване на заразени крави, за да се намали честотата и продължителността на случаите на мастит.
В заключение, ефективните програми за контрол на мастита разчитат повече на превенция, отколкото на лечение. В момента лечението с антибиотици все още е утвърден компонент в програмите за контрол на мастита. Антибиотиците често се комбинират с други терапии и все пак ефективността е незадоволителна. Следователно е необходимо търсене на нови терапевтични алтернативи. Изследвани са различни естествени продукти, получени от растения, животни и бактерии и се съобщава, че имат потенциал за контролиране на говежди мастит. Теренните проучвания трябва да се обмислят, за да се уверим в резултатът от алтернативните терапии преди търговски приложения.
Източници:
